Разпоредител на смута

Станислава Чуринскиене Винчюне

С годините, рецепторите на изкушения читател закърняват от пренасищане с текстове. Нужни са все по-силни стимули, по-завладяващи и необичайни истории, по-приковаващи вниманието стилови „специални ефекти“, за да задържат четящия буден и нащрек до края на романа.  „Разпоредителите на смута“ от Христо Караславов обаче успя да ме върне много години назад, в онова състояние, което смятах за безвъзвратно загубено – четенето, сякаш е за първи път. А когато накрая затворих книгата, го направих без обичайното усещане „това съм го чела някъде“, а „това съм го живяла“. Вероятно авторът ще се засегне, защото приема текста си като личен епос на ръба между въображаемото и реалното, но е факт, че романът говори с гласа на хиляди градски момичета и момчета, родени след средата на 60-те и през 70 –те г. И разказва за това какво е да пораснеш в България по онова време… и във фантазиите си.

Макар историята (или по-скоро мозайката от истории) да се развива в период, който от две десетилетия е смъртоносен капан за съвременните български автори, „Разпоредителите на смута“ прелита на километри над  превърналата се вече в традиция носталгична прослава на дъвката „Идеал“, демонизирането на времената преди падането на Желязната завеса и оплакването на първите години след това. Тя започва като разказ за няколко приятели, за жените в живота им, за мечтаната, но несъстояла се световна музикална слава, които с развитието на сюжета се превръщат в „ три източноевропейски момчета, блъскани от спорадични кризи, митове с изтекъл срок на годност и безтегловни миражи“.

Тази нишка остава до края и превръща романа в притча за порастването на момчетата и за световете, които носят в главите си. Но да се сведе единствено до това, би било несправедлива и неправилна профанизация на книгата, защото е многозначна и многопластова в степен, която сериозно разтяга границите на емоционалния и интелектуалния капацитет на читателя. Отвъд чисто събитийната линия, авторът е разгърнал втори и дори трети сюжетен пласт, който изглежда като средоточие между класическия епос и най-добрите традиции на фентъзи-жанра. По какъв начин „реалното“ повествувание кореспондира с фентъзи-епоса, не се наемам да тълкувам, мога само интуитивно да долавям как двете линии се допълват и обясняват взаимно.

„Разпоредителите на смута“ не пуска лесно в себе си и постоянно поставя препятствия пред читателя. В началото, той се обърква от въвеждането на Иванът, Ловеца, Чиновника и още образи на фантазийния пласт, и полага усилия да декодира символните им мистерии, същевременно опознавайки колорита на „реалните“ герои. Романът всъщност е мини-трилогия. Започва с „Джоб за дребни монети“, която вече е позната на немалко читатели от предишно издание, минава през „Разпоредителите на смута“ и завършва с „Евангелие от Асан“. С всяка част, парчетата от пъзела на историята се наместват, метафорният строй се опростява, повествуванието тече все по-бързо, докато накрая се разтваряш в „Евангелието“ и се молиш да не свършва.

Романът наистина е сложен по много начини, но нека никой не си представя, че е интелектуален или претенциозен напън. Христо Караславов ни запраща от света на деветдесетарските купонджии в стаите на брюкселските студентки, после в европейските бордеи на миналото, в родната казарма и черноморските къмпинги, използвайки виртуозна комбинация от жаргон и поетизми, сътворявайки крилати фрази, за които просто спираш и си казваш „Ех, защо не съм го измислил аз“.

И накрая, две думи за автора. От много години живее в Брюксел и това силно се усеща в писането му. Трябва да си прекарал дълги години извън България, за да можеш да я направиш толкова жива с разделителната способност на думите си – всеки мегапиксел от картината изпъква сам за себе си, докато не усетиш, че си на „Патриарха“ и пиеш бира на тротоара, чакайки важен човек да излезе от „Френската“.

Понеже читателите и сами ще се досетят, казвам без притеснение – Христо Караславов е син на Слав Христов Караславов, а Георги Караславов е брат на дядо му. Личното ми мнение е, че Христо е най-големият талант в семейство Караславови и се надявам повече читатели сами да се убедят в това.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: